СЕЛО
В едно досадно село
По безкрайни калдаръми
Трийсетина бедни старци
Се събуждат с черни мисли
Надяват се денят да свърши
Със по-малко проблеми
През зимата – студено
През лятото – горещо
Никой от тях
Не посмя
Да изпее песента
Във своето
Село
Съвсем сами
На своята
Планета
Съвсем сами
Не можем да си позволим
Да празнуваме сега
Животът ни ще почне
Едва когато свърши
В един навъсен снежен ден
Цяло село е заспало
На трима старци им омръзна
От безсмислено пестене
Извадиха запаситe
И виното за черни дни
И на всяка снежна порта
Те оставиха подарък
Всеки от тях
Запя
Песента
Няма коментари:
Публикуване на коментар
We'd be glad to have your comments, so feel free to express your thoughts here :)