КРИВАТА ЗОРА
Плуват часове - дебели сенки
на пърхащи врабчета в твойте длани
Твоята любов е огледало
Отвара от треви далеч от всичко
Обръщаш лице, водата е самотна през нощта
Потича като радост през сърцето
Спомням си пак, ти каза „Там сме двама“
Мисля си пак за тези тайни магистрали
Ти казваш „Магистрала“ и „Огледало“
Тази нощ летим за там
За кривата зора с отслабнал поглед
Няма коментари:
Публикуване на коментар
We'd be glad to have your comments, so feel free to express your thoughts here :)